събота, 13 август 2016 г.

ОБЩУВАНЕ С ВОДАТА

Още от дете, от времето прекарано в салона, слушайки баща ми да чете беседите на Учителя, разбирам символиката на водата. Умът ми пази много знания за нея. Но ми струваше доста време да стигна до идеята да се обърна съзнателно, с мисълта си към Водата, като реална същност.... От години си „говоря” с птички. Научих това от брат Борис. Той спираше на пътеката, запираше бастун, опираше се с две ръце на него, и се обръщаше встрани, където едно врабче храбро чирикаше. И той му казваше: Петърчо! Петърчо!..... Говореше му. Мисля, че е видял това от Учителя, от Петър Дънов, край когото е живял дълго. И аз сега, си говоря с птиците. Винаги се спирам, когато някоя кацне близо до мен и ме гледа ту с едното, ту с другото око. И с цветята си „говоря”. Даже с тях говоря още по-отдавна. Когато Боги бе две-три годишна, спирахме край обширна градина с теменужки в центъра на Бургас, и аз я питах: Знаеш ли какво ми каза ей тази тук теменужка, с кафявите очи и жълто личице? И Боги си отваряше очите в очакване.Ами, казвах й аз, каза ми, че тази шарената дрешка, която дядо ти е ушил, ти утива много, и те прави красива, като цвете. Боги ми вярваше, и се заглеждаше в теменужката, дано и тя да чуе гласа и хвалбите й. Е...това е. Разговарям и с цветята, разговарям и с птиците, но за Водата не бях подготвила думи. Все пак, случи се. Започнах и на нея да говоря. Обикнах я. На всяка глътка която приемам, казвам: Обичам те! Чисти ме! Благодарна съм ти за това!....Приятно ми е да го казвам, и вярвам, че тя ме чува и разбира. Учените вече откриха, че Водата има памет, то значи, че тя е живо същество. И ето сега, за днешната ми среща с Водата. Всяка сутрин вървя в парка за да наваксам липсата на движение през деня. Минавам по асфалтова алея виеща се между обширни площи с трева. Тревата се полива всяка сутрин с пръскалки, които я издигат нависоко и се въртят в кръг. Често струята минава през асфалтовата алея. Забелязах, че всякога когато наближавам някоя от тези струи, става така, че тя се отмества по начин да не ме намокри. Ама, винаги! И като забелязвам това, какво си мислете че правя? Ами, казвам на Водата: Благодаря! Понякога протягам ръка за да усетя капките, и пак казвам нещо като: Чакай да те погаля!, или: Мерси че ме разхлади! Така е всеки ден. Вървя си в парка и си говоря, и с цветя, и с птици, но и с Водата! И днес ето какво стана. Пак така вървях срещу една голяма струя, която правеше почти мост над алеята. Движеше се бавно, и определено към мен. Казах си: Този път няма да ми се размине. Ще се срещнем! И ще мина през нея, през Водата! И така направих. С усмивка, и с вдигнати ръце, за да усетя всяка капка, аз минах през струята, която бе рехава, свежа и приятна. И се случи нещо толкова красиво. Докато минавах през разхладителния душ видях Дъгата. За секунда тя се появи, за да ме подсети, че това е то, да общуваш с Водата. Срещнеш ли Водата лице в лице, неминуемо виждаш и дъгата. Виждаш цветовете на живота. Като че днес Водата ми отговори на всички хубави думи към нея досега. Отговори ми с една възторжена цветна картина. Каза ми: Това съм аз – Дъга! И аз усетих с цялото си тяло дълбокия смисъл от общуването ми с Водата.
Защото този път аз влязох в нея.
И видях душата й.
Дъгата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар