понеделник, 26 октомври 2015 г.

ЖИВОТЪТ Е УЧИЛИЩЕ


Животът е училище. Велико! Нямам достатъчно думи да благодаря, че съм в това Училище, и че не спя върху чина, а често излизам на дъската за да ме изпитват.

Цял живот съм била изпитвана. Първият ми личен дневник носеше заглавие: "Pour mes examins". Тогава учех френски език... Но, признавам ви, че дълго живях без да усещам кога съм изпитвана. Отскоро, поради възрастта вероятно, и след натрупания опит, започнах да усещам ясно изпитите си. И започнах да се държа пред дъската по-внимателно. Без паника. Без страх.

Изпитващият ми е ясно кой е. Невидим е. Но е наоколо за всички, които не спят по чиновете. Той е невидим, но действията му са видими, и въпросите му стигат до нас като ултиматум. Приемаш ги безпрекословно. Трябва да отговориш на тях. Защото те са ситуации за разрешаване. Изпитващият е безпристрастен. Той те извиква на дъската, тоест, поставя те в ситуацията и те наблюдава. Ако я разрешиш правилно ще почувстваш отговора му в сърцето си като малка топлинка. Ако не отговориш както трябва, тогава ще усетиш в сърцето си неговото неодобрение. Като объркване, или като смут. Но ти знаеш, че си в училището, за да те изпитват, че си в този клас, и че ще има много още часове пред дъската. Така, че за Изпитващият толкова. Той е справедлив, точен и с търпението на мъдреца. Той няма да те скъса. Ще ти даде още много шансове да се научиш....

И за съучениците ми ще ви кажа. Те вече не ме смущават. Кой спи на чина, кой бърка в чантата си и се разсейва, кой играе карти на последния чин с друг като него, кой се залисва да чете тайно някое списание, и кой гледа през прозореца – това не ме дразни. Даже и тези, които с явен интерес очакват да се проваля, и си казват наум ”репички с опашки...”, и те не ме вълнуват. Познавам ги вече, и хулите им не ме подтикват към безкрайни обяснения. Беше по-трудно да се ориентирам за клакьорите. Защото те ме хвалеха, за да разберат как мисля, и после.... "смоите камъни по моята глава". Специална техника на хвалещият. Но и те са вече с диагноза. Застанеш ли пред дъската имаш шанс да видиш по-ясно класа в който си поставен. И да прецениш с кого делиш чина, ако си умен. Не ви се хваля. Истина е. Сега разбирам по-ясно какво става около мен. Разбирам, че съм пред дъската, не за да ме одумат или дами се възхитят съучениците ми. Там съм за да се срещна с Изпитващият, и да сравня мисленето си с онова, което той очаква да имам. Днес по-силно от всякога съм убедена, че искам да кажа само онова което с ума си съм разбрала и със сърцето съм почувствала. Вече не ми е трудно там, пред дъската.

Особено ми допадна последния урок. Определям го така: Търсене на Истината. По-точно, урокът бе за силният и слабият човек. Изпитващият ни показа ситуация в живота, със сложно заплетен възел. Изпита един съученик, който отговори по съвест. Слушах внимателно. Научих доста неща за силата и слабостта. Ситуацията бе житейска, с много въпросителни.

След това, след този урок, който получих като ученик в една класна стая, ето мислите, които ме посетиха. Тези са си мои мисли, минали през моя ум. Уверявам ви! Както си е било и винаги когато пиша....

Та, ето по тази нова тема, за слабият и силният. Слабият човек се познава по това че плюе другите. Прави го защото не са приели позьорството му за истина. И за да запази ореола, който само той си вижда. Силният човек се познава по това че се бори за истината. Прави го безкомпромисно и безпристрастно, дори и към себе си. Прави го за да запази душата си.

Кое е по-добре: да пазиш илюзиите си, или да пазиш душата си? Риторичен въпрос.

Благодарна съм че днес бях свидетел как там пред дъската, в присъствието на Изпитващият, силният човек се разграничи от слабия.

Благодарна съм, и че видях думите на Апостол Йоан в действие: И светлината свети в тъмнината, и светлината я необзе....И още, че думите на Христос „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” действат безотказно.

Има ли нещо по-ценно от това да си в Училището на Живота? Има ли по-здравословно усещане от това да се държиш за истината? Има ли по-силна вяра, от тази в душата? Поне за мене, няма.

Нито любовта, нито мъдростта имат стойност, ако не са истина. Истината е най-високият етаж на Училището на Живота. Не се ли изкачиш до него, ще се луташ в лабиринта на живота, или ще спиш.

Влезеш ли в Училището на Живота за да учиш, качвай се по стълбата. Не спирай. Дори и да те хулят, ти върви. Ако не можеш да носиш тези хули, ако са много, спри се за момент, изчеткай си дрехата, събори ги да не ти тежат, и пак поеми. Стъпи на по-високото стъпало. Ако те поканят на определен чин, седни. Ако те изпитат, отговори честно,според онова, което си усетил, а не прочел в големите книги. И не забравяй, там на най-високото е Истината. Тя не е само понятие. Тя е същество, безкрайно умно и красиво. Трябва да застанеш пред Истината чист, без илюзии, без амбиции, без заучени фрази. Трябва да си минал през по-долните класове и да не те е страх от нищо.

Това е то. Училището на Живота. Пътуване към Истината. Бавно, или бързо – без значение. Важното е да е постоянно, и да е с ум и със сърце. И най вече: с отворени очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар