сряда, 23 юли 2014 г.

ДА СРЕЩНЕШ ЦИГУЛКА С ХАРАКТЕР!.....










Едва бях влязла в студиото, когато на вратата се появи Стийв с цигулка в ръка. Зад него надничаше Гери. А още по-зад-него очакваше своя ред да влезе Кейн, чиракът им. Влязоха и тримата. Обема на студиото ми се намали. Но оживлението по лицата им пропъди този по близнашки повърхностен кахър. Кой да мисли сега за обема на студиото...Нещо интересно имаше да стане....  

От пръв поглед разбрах причината на тази визита: Цигулката! Тя висеше в едната ръка на Стийв, който с разширени от очакване очи ми каза: „Милка, би ли посвирила на тази цигулка?” Свикнала съм с този негов маниер: учтив и крайно внимателен. Той ме покани да работя в неговото студио с убеждението, че съм най-добрата в Модесто. Държеше се с мен, като с примадона. И знаеше, че тук, в този малък град, няма друг с толкова богат професионален и артистичен живот. Но той не знаеше едно, че в този момент, не аз бях най-добрата!..... 

Докато посягах към цигулката пак погледнах лицата на тримата. Имаше нещо странно в държанието им, нещо необикновено. Бях поставила моята цигулка на бюрото до мен, и поех цигулката от Стийв, с искрено желание да не ги карам повече да чакат. Те не ми и дадоха време да мисля. Чакаха с видимо нетърпение. Допуснах, че цигулката е новата им находка, върху която мислят да работят.

Пред мен, на пулта беше том с цигулковите сонати и партити на Бах. Отгърнах напосоки. Очите ми се спряха на ла минорното Алегро и си казах: Ето, с това ще започна.... Замахнах и пръстите ми се изсипаха на грифа. Но... О, Боже! Лъкът ми не улучваше струните по начина който очаквах. Това много ме смути. Пръстите ми също имаха проблем. Не всеки стигаше до тона, който трябваше да чуя. Погледнах тримата с очудване, и им казах: "Нещо не се получава... Нека сменя това с Граве-то..." Обърнах две страници назад и пак засвирих. Усетих пак същата безпомощност. Чувствах се непохватна и неспособна да се справя  с тази цигулка. 

И тогава...... Тогава Гери ме спаси. Каза ми: "Милка, тази цигулка очаква отношение, лично внимание, тя реагира на топлина и любов."  Не се засегнах. Напротив. Разбрах точно какво иска да ми каже. Беше  прав. Тук не беше нужен професионализъм, а душа. Нужно бе душата ми да трепне към инструмента, който е в ръцете ми. Нервността ми веднага отстъпи. Стремежа ми да се надскоча на всяка цена, за секунда бе сведен до нула.  Погледнах цигулката в ръцете си и й се възхитих. Беше елегантна, и излъчваше благородство. Пренагласих отношението си към нея. Продължих да свиря, но вече пръстите ми я галеха, вместо да търчат по грифа.  А лъкът ми като че разговаряше с нея. Не изсвирих нито един тон без той да мине през сърцето ми. И чудното бе, че цигулката откликна със същото чувство. В ръцете си усетих нещо, което реагираше на моето настроение. От струните излезе съвършено друг тон, акордите ми придобиха цвят. Вътре в себе си бях толкова изненадана от този обрат, че потърсих с поглед Гери и му благодарих. Без неговата характеристика, не бих имала това мистично преживяване.

И чак тогава, получили онова, което очакваха от самото начало, моите колеги лютиери споделиха истината за цигулката. Тя наистина бе необикновена. И наистина примадоната не бях аз, а тя! Бях срещнала една от цигулките на фамилия Амати. Бяха ме поканили да свиря на цигулка, създадена от Джеронимо Амати, Втори. Бях свирила на 300 годишна цигулка! Бях свирила на цигулка оценена за 1,000,000 долара. Но най-вече,  бях свирила на цигулка с характер, която ме прие и отговори спонтанно, която усети промяната в мен. Отговори ми с глас, който всички чуха. С глас, който отрази истинското й богатство. Богатство без паричен еквивалент.

Чувствах се като ездач, който се е качил за първи път на чистокръвен арабски кон, и не е бил хвърлен на земята, само защото е успял без думи да го убеди, че го обича, че е негов приятел.

Каква опитност! Описанието ми е малка част от истински преживяното. Беше среща, която промени нещо дълбоко вътре в мен. Беше среща, която ми даде ключ към ново усещане. Усещане за реалност, в която Музиката е много повече от звук и ритъм. Усещане за свят, който се усмихва на нас, музикантите, чрез инструментите, на които свирим.


И колко по-необикновена е усмивката на този свят, когато Съдбата ни даде шанс да се докоснем до инструмент, създаден от Амати. Да срещнем цигулка с характер!




Няма коментари:

Публикуване на коментар