вторник, 9 април 2013 г.

ПРОФЕСИЯ ОРКЕСТРАНТ













Професия оркестрант официално няма. Поне в България няма академия за оркестранти... Има хора, посветени на музиката. Това са оркестрантите. Те са част от една мистерия в света.  Музикантът-инструменталист, който участва в оркестър е като орган, или клетка на един организъм, чиято глава е диригентът.  Те съживяват насцената Музиката. А Музиката е едно  от най-мистичните явления в нашия човешки свят.

Никой не учи за оркестрант, но избира да стане такъв по една или друга причина. Някои от тези причини са знайни, а други – незнайни. Знайните са външни, според обстоятелствата, а незнайните са лични, вътрешни. Човек избира да стане оркестрант защото иска да свири, защото предпочита да изпълнява музиката, да я съпреживява и да се обогатява, да е между хора запалени за музиката като него, и да среща на сцената големи музиканти. Музиканти с високи качества.  Това бе моят мотив да стана оркестрант. Изясни ми се като стремеж , когато бях вече на 20, и се бях отправила към Студентския дом на Културата в София.

В работата на оркестранта има много психологизъм. Има и много мистерии – свързани най-вече с усещането да си част от тайнството наречено музика. За да си добър оркестрант се изисква толерантност и гъвкавост в мисленето. Казвам гъвкавост в мисленето,  защото свирене и мислене са два процеса, които идентифицирам в съзнанието си. Без бърза и подвижна мисъл не може да има бързи и подвижни пръсти. И без честна и справедлива мисъл не може да има чиста интонация. Както и без организирани мисли не може да има ритмично чувство. 

Какво е оркестъра? Група хора свирещи на  музикални инструменти. Най-елементарно казано. Всъщност тази група функционира подобно на човешкото тяло. Оркестърът е едно тяло. Главата е диригента, а  оркестрантите са различните части и органи на тялото. Както ръцете, краката и всички вътрешни органи на тялото имат различни функции, така и в оркестъра различните инструменти изпълняват оразлични мелодии, с различен тембър. Съчетани тези различия образуват едно хармонично единство. Диригентът „управлява” оркестъра с цел да пресъздаде възможно най-истински идеите на композитора в написаната от него музика. Ако диригентът не управлява добре оркестъра изпълнението на музиката е несъвършенно, тоест, кпомпозиторския замисъл остава недоразбран.  

Връзката  диригент -оркестър е рационална и емоционална едновременно. Със своя ум, със своето чувство, и с ръцете си диригентът  изисква интерпретация на онова, което предварително е схванал разучавайки партитурата на композитора. Застане ли пред оркестъра диригентът вече е част от него. Неразделна част. Част без която оркестърът не е оркестър

При музицирането в оркестъра се създават два противоположни потока енергия. Едната е енергията течаща от диригента към всеки един от оркестрантите, а  другата е тази, която всеки оркестрант отправя несъзнателно към диригента. Когато тези енергии взаимодействат  пълноценно нещо „светва”. Нещо се ражда и живее. Диригентът застава пред оркестъра и се опитва първо да разбере може ли тази „машина” срещу него да бъде управлявана. Опитва се да разбере има ли нещо, което ще му пречи да я управлява. Често диригентът не започва веднага репетиция. Казва няколко думи. Събужда, или, по-точно  раздвижва предварително онази енергия, която ще му е нужна за да се осъществи онова за което е застанал пред оркестъра. Със замахването на палката му нещо започва да се създава. Докато не е замахнал, това тяло-оркестър е  неподвижно. Неподвижно е, но вътре в него тече енергия. Енергията на всеки оркестрант. Енергията, която след замахването му ще потече към него. За да твори диригентът, оркестрантът му е нужен. Нужен му е цялостно – духа и душата му. Има ли оркестрант чиято връзка с диригента е блокирана, това става причина за някаква липса в цялостната работа на диригента. Идеята му не може да се осъществи цялостно. И както главата не може да действа на физическия свят без едно здраво тяло, така и диригента не може да претвори едно музикално  произведение без пълното и съзнателно участие на оркестрантите. Това е необходимо...

Мисля си, че професията оркестрант не се изучава, защото тя е избор, който е на по-високо ниво от това да работиш, да се трудиш  за да преживяваш. Да си оркестрант е служение. Служение, в името на доброто на хората. Да се подчиниш на диригента и да не си индивидуалност – за това се иска смирение. Само ако си смирен можеш истински да служиш. 

И ето защо мисля, че оркестрантът е служител. Музиката е едно поле от енергия, което не констактува пряко с хората. За да стигнат вибрациите на това музикално поле до хората, за това е нужен някой, който е способен да стане проводник на това поле. Оркестрантът усъвършенства своя инструмент дълги години, обича го, грижи се за него, пази го. С помощта на своя инструмент в оркестъра, по собствено желание той изпълнява своята партия максимално добре, за да премине през него енергията на това висше поле от положителна енергия и да излезе навън. Вибрациите на тази енергия пречиства съзнанието на хората, храни го, организира го. Музиката, която пишат композиторите е част от онази реалност,  което те свалят от това поле. А оркестрантите, изпълнявайки тази музика я предават в пространството. Тяхното изпълнение е като жива струя на някаква неразбрана субстанция, която храни, организира, пренарежда света.  Оркестрантите са служители на тази неразбрана още в цялост енергия. Изразът „Служител в Храма на Музиката” не е отвлечено понятие. Той е действителност. Всеки оркестрант е служител в храм. Храм от където Музиката залива света, обикаля земята и влиза в съзнанието на хората като енергийни вълни. Не е задължително те да бъдат в концертна зала или да я слушат. Веднъж създадена музиката започва да вибрира в ноосферата - в духовната атмосфера около земята. И вибрациите й достигат всеки, който се нуждае от тях по силата на закона на привличането. 

Затова професията на оркестранта е една от най-благородните, наравно с тази на лекарите и учителите. Ако няма оркестранти Одата на Радостта не би звучала, Брамсовите симфонии не биха звучали, музиката на Григ не би звучала, и Малер и Вагнер щяха напразно да са записали своите музикални прозрения.  Оркестрантът е посредник между два свята. Света на композитора, и света на хората.

Композитор-Оркестрант-Човечество. Това е пътят по който Музиката работи в материалния свят за организирането му. Това е „работилницата” на  Музиката. А има и един невидим път, невидим процес по който Музиката се реализира. Това е усещането на оркестранта когато е на сцената, когато свещенодейства. Само един оркестрант знае какво е това усещане. То е неописуемо.  Няма думи, които могат да опишат чувствата на оркестранта когато изпълнява Втория Рахманинов, или Брамс  Четвърта, или Григ, или Цезар Франк, и още стотици.... В момента когато той ги изпълнява душата му живее в рая. За това усещане оркестрантът се е готвил години наред. Работил е часове наред старателно  над инструмента си. Подготвял се е да даде себе си в служба на Музиката, да бъде инструмент за сваляне нейната енергия в света на хората. 

Оркестрантът, независимо в коя част на сцената стои, и какъв инструмент държи в ръка, е безценен за осъществяване мистерията на Музиката. Оркестърът , благодарение на оркестрантите и техният диригент в момента на изпълнение са едно тяло, един организъм, който се ражда с първата нота, и умира с последния акорд. Този Организъм е динамо, създаващо пречистваща енергия на нашата земя. Навсякъде по света където има свирещ оркестър, той е един жив извор на сила за прогрес в света. Сила, която ораганизира умовете на хората и внася в тях повече хуманност. Музиката не е само за ушите ни. Музиката е повече за нашите сърца и умове. Там тя се разбира по-пълно и по-истински. 

Да седнеш зад пулта с готов за свирене инструмент, да отгърнеш нотите, и да зачакаш палката на диригента да те въведе в рая. Това е тръпка! Това е нещо, за което си струва да посветиш месеци и в работа над инструмента. Струва си, защото е благородно и за тебе, и за другите. Струва си, защото когато си в оркестъра и диригентът те води в един мистичен танц от звуци, ти се разширяваш.  И се извисяваш. Защото служиш. Служиш на Музиката!

2 коментара: